* * *
Аз съм майка на спомени,
но моите рожби са самотни и отхвърлени,
те са социопати,
аз ги превърнах в такива,
не можах да им дам нужното,
твърде млада заченах с болката
или може би тя ме роди.
Не искаш само спомени,
но само това остави,
не съм клетница, но не ме карай
да нося присъдата на вината ти.
Нямаш право на това, не търси подслон
в запустелите ми зеници,
когато нямаше смелостта
да докоснеш капките на солените дъждове в тях.
Не се учудвам от това,
ти си страхливец,
а пороите и бурите
карат дори смелите да тичат.
Твоят спомен идва при мен,
но това е грешна дестинация,
сбъркан адрес.
Tой е като теб. Mалък и беззащитен,
объркан.
Излъганият ти свят
заспива в прегръдката ми,
несъзиращ отчуждението,
докато аз ти посвещавам стихосбирката,
която отдавна пиша за теб.
Това е нашата последна среща.
И не изпитвам неудобство
като послеслов да напиша,
че вината е единствено
твоя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Попова Всички права запазени
