kopele (Ирен Попова)
100 512
6.07.2011 г., 8:56 ч.

* * * 

  Поезия
747 0 4

Аз съм майка на спомени,
но моите рожби са самотни и отхвърлени,
те са социопати,
аз ги превърнах в такива,
не можах да им дам нужното,
твърде млада заченах с болката
или може би тя ме роди.

Не искаш само спомени,
но само това остави,
не съм клетница, но не ме карай
да нося присъдата на вината ти.
Нямаш право на това, не търси подслон
в запустелите ми зеници,
когато нямаше смелостта
да докоснеш капките на солените дъждове в тях.
Не се учудвам от това,
ти си страхливец,
а пороите и бурите
карат дори смелите да тичат.
Твоят спомен идва при мен,
но това е грешна дестинация,
сбъркан адрес.
Tой е като теб. Mалък и беззащитен,
объркан.
Излъганият ти свят
заспива в прегръдката ми,
несъзиращ отчуждението,
докато аз ти посвещавам стихосбирката,
която отдавна пиша за теб.
Това е нашата последна среща.
И не изпитвам неудобство
като послеслов да напиша,
че вината е единствено
твоя.

© Ирен Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??