Обичай ме!
Сега!
И после.
И отвъд...
Дори когато няма да ме има вече.
И пътят ми
превърне се във кръстопът.
И думите,
които не изрекох,
самотни се разплискат вън-
далеч от топлата ми кръв.
А на небето
проблесне утешителния сън,
че съм звезда,
която ще ти свети.
Обичай ме!
Сега!
И после.
И отвъд...
© Кольо Колев Всички права запазени