***
Посветено на агонията
Ръжда сковала мисълта ти,
чуваш песен сякаш стон.
Болката шуми в живота ни,
свети като лампички с неон.
Ето, мазохизъм е на мода
и нека страшно те боли!
Гърчиш се с усмивка ти на пода,
а навън вали, вали...
Човешкото със нокти си изтръгнал,
зее дупка в твоята душа.
Във звяр си се превърнал,
раната поръсваш със солта.
Дали не сбъркан е светът,
с цинична радост да се мре?
-Човеко, загубил ли си си умът?
-Любов е туй, паразитираща във моето сърце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сепия Всички права запазени
