19.12.2008 г., 22:07 ч.

А беше... 

  Поезия » Любовна
933 0 7

А беше... 

 

От две сърца направихме едно

и то туптеше тъй горещо,

но после пак остана си само,

от мен го взе ти най-зловещо.

В гърдите ми сега тупти тъга,

очите ми кафяви са студени...

Забила бих в сърцето си кама

и устните ще станат бледни.

Денят красив отново нощ ще бъде,

гласът грижовен няма да ехти.

И малкото момиченце, което ти намери,

отново ще се скрие зад стени.

А беше хубаво и беше нежно,

а беше детска сбъдната мечта.

Сълза търкулва се и после с нея

ми става тя единствена сестра.

А беше моят рицар, който

на коня бял разнесе пепелта.

Сега превърна се в моя болка -

най-силната и остра на света.

© Ди Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??