А беше...
А беше...
От две сърца направихме едно
и то туптеше тъй горещо,
но после пак остана си само,
от мен го взе ти най-зловещо.
В гърдите ми сега тупти тъга,
очите ми кафяви са студени...
Забила бих в сърцето си кама
и устните ще станат бледни.
Денят красив отново нощ ще бъде,
гласът грижовен няма да ехти.
И малкото момиченце, което ти намери,
отново ще се скрие зад стени.
А беше хубаво и беше нежно,
а беше детска сбъдната мечта.
Сълза търкулва се и после с нея
ми става тя единствена сестра.
А беше моят рицар, който
на коня бял разнесе пепелта.
Сега превърна се в моя болка -
най-силната и остра на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
