23.01.2016 г., 18:33

А беше август...

741 0 0

Помниш ли август онази година,

слънцето, лятото, ти и аз?

Къде онова хубаво време замина?

Какво се случи през годините с нас?

 

А вярвах, че ти ще ме обикнеш.

Била съм глупаво, наивно дете.

Дори не успя с мене да свикнеш,

за това и края просто дойде.

 

Капчица обич няма да прося,

де не ме искат, не ще да стоя.

Топлия август с мене ще нося,

а от самотата вече не се и боя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....