23.01.2016 г., 18:33

А беше август...

739 0 0

Помниш ли август онази година,

слънцето, лятото, ти и аз?

Къде онова хубаво време замина?

Какво се случи през годините с нас?

 

А вярвах, че ти ще ме обикнеш.

Била съм глупаво, наивно дете.

Дори не успя с мене да свикнеш,

за това и края просто дойде.

 

Капчица обич няма да прося,

де не ме искат, не ще да стоя.

Топлия август с мене ще нося,

а от самотата вече не се и боя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...