Начало на ден
Присвила очи е нощта и се кани да плаче,
светът ѝ е черен и черен е нейният цвят.
Звездите си тръгнаха с малки, несигурни крачки.
Душите не пускат телата спокойно да спят.
На мен ми е тъжно. Не ми е до никой и нищо.
Не ми се говори. Не ми се чете даже ред.
Наричам се жива, защото умея да дишам.
А мракът на срички се свлича и става куплет.
С нощта сме се скарали. Влезе веднъж и не тръгна.
Сви светлината и слънцето в своя юмрук.
В мен впи ръцете си, сякаш че хиляди тръни.
Влезе в дома ми, но без да е канена тук.
Тя е такава. Нощта е виновна за всичко.
Денят беше топъл. Лъчите изгряваха в мен.
Успя да се стъмни, когато най-силно обичах.
Успя да се стъмни, а беше начало на ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
