Начало на ден
Присвила очи е нощта и се кани да плаче,
светът ѝ е черен и черен е нейният цвят.
Звездите си тръгнаха с малки, несигурни крачки.
Душите не пускат телата спокойно да спят.
На мен ми е тъжно. Не ми е до никой и нищо.
Не ми се говори. Не ми се чете даже ред.
Наричам се жива, защото умея да дишам.
А мракът на срички се свлича и става куплет.
С нощта сме се скарали. Влезе веднъж и не тръгна.
Сви светлината и слънцето в своя юмрук.
В мен впи ръцете си, сякаш че хиляди тръни.
Влезе в дома ми, но без да е канена тук.
Тя е такава. Нощта е виновна за всичко.
Денят беше топъл. Лъчите изгряваха в мен.
Успя да се стъмни, когато най-силно обичах.
Успя да се стъмни, а беше начало на ден.
© Деница Гарелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Вики ❤️
-
Впечатляващо!
-
Благодаря, Райна, Лина и Силвенце!
За мен е удоволствие, че сте тук! -
Впечатляващо! Грабващо от началото до края! Браво, Дени!
-
"Успя да се стъмни, когато най-силно обичах."
Браво!!! -
Много е хубаво! Особено финалът
-
Благодаря за подкрепата, Вале!
Валери, радвам се, че ти харесват стиховете ми! Това значи много за мен.
Пепи, благодаря ти, че ме посещаваш!
Мария, благодаря! Аз не мисля, че притежавам кой знае какъв талант, но пък пиша от сърце.
Георги, благодаря!
Приятно ми е, че сте се спряли и споделили! -
Отлично.
-
Страхотно внушение, постигнато с надграждане и напластяване на тъмното в теб! Впечатляващо силна Поезия! Ти ще бъдеш откритието и на други известни имена от литературната сцена на България, момичето ми, защото заслужаваш! Аплодирам те, Дени!💖💖💖
-
Красиво!!!
-
Деничке, много Поезия и много "поезийки" съм изчел за тия 50 години, откакто съм в литературата на България. Ти си моето прекрасно откритие за отиващата си 2022-а! Благодаря на Валя Йотова, която ми подари твоята книга!
-
Наричам се жива, защото умея да дишам.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
