А беше нощ... (рибарска гатанка)
А беше нощ...
(рибарска гатанка)
Ахххх... а беше нощ...
Беше нощ! Светлее тихичко луната...
Утро се задава – дискът лунен тънък се люлее.
Търси нервно образа си във водата
и за нощната си сила със сигурност более.
С плисък лек водата, с цвят на целофан,
в утринната хлад, срещу пясъкът въздиша.
В облаците от лъчите ниски - губер изтъкан...
бризът дипли го и образува във небето ниша!
Над морето спящо, гладко, без една вълна,
всяка сянка черна плавно почва да сивее.
Там, в далечината, вече лъхва топла светлина...
скоро, скоро хоризонтът в злато ще обгрее.
Пясък ранен, а по него женски, мокър силует,
с мека грация от морето към брега пристъпя...
Ранобудните рибари следят го с погледи а ла пирует
и подсвирквания силни със надежда следват го по пътя.
Тяло мъжко, зад чадър обърнат, на изгрева прозира.
Гордост сънена във сянката му се прокрадва,
завистта рибарска не без основание обира.
Силуетът мокър женски на кого ли ще се радва?
Ахххх... а беше нощ...
Клип по стихотворението линк =>
http://www.youtube.com/watch?v=cJLWNPP8U10
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ригит Всички права запазени
