А беше рано...
А беше рано - кълнове шептяха
и литваха в зелено настървение,
сега е есен - до самия край поспряла -
следите грачат и преливат в откровения...
Разнищвам по мълчания - пилея
жълто-сивите и есенни утра,
крилата са крила - за да умеят
да реят птиците без сянка и следа...
А беше рано - никнеха крила!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация