valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
26.05.2007 г., 8:16 ч.

А БЯХА... 

  Поезия
668 0 8
Дъжда ми се смя за това, че поливам цветята.
- Кой си ти! - ми крещя от небето облак сърдит.
И пресветна, притъмня, зашумяха листата.
Голиат се изправи за война със Давид.

А цветята не търсиха смисъл в легенди и притчи.
От водата ми пиха и разнесоха благ аромат.
Проста истина - влагата те обичаха.
Тази истина знаех - затова ги полях.

Ала облака беше сърдит и свистеше над мене
и изсипа дъжда хей така, със ведро.
А цветята оклюмаха пренапоени
и заспаха в своето кално легло.

Изваля се дъжда и небето просветна.
Войната с Давид не се състоя.
Жертви имаше - цветята увехнаха,
а бяха уханни и много красиви цветя...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво стихотворение и идея!Поздрави за него.Само се чудя защо си поливал цветята под дъжда?!И още нещо - не съм съгласна, че са увехнали от преполиване, а по-скоро са изгнили от водата...
  • Да, всичко, което е на ЕН-та степен повече от обичайното,
    много често дава обратен резултат!
    Но...това е живота!
    Поздрави за идеята, Вальо!
  • Поздравления и от мен, Вальо!
  • Интересна метафора е този стих, Вал
    Поздрави от мен и морето!
  • Направо е ВЕЛИКОЛЕПНО! Сташно ми хареса! Много! Много!
  • Прекрасен стих !Поздравявам те!
  • Много....цветно
  • Хареса ми!
    Поздрав и от мен!
Предложения
: ??:??