А даже не разбра
Защо, кажи ми, аз допуснах
отново да ме сполети това?
Защо, кажи ми, пак те пуснах
в сърцето си... а даже не разбрах кога.
Защо във тебе пак се влюбих
като наивно мъничко дете?
И пак сърцето си изгубих -
спаси го, моля те - не искам да умре...
Безпомощно ръце отпускам,
в главата ми е мисълта една -
че хубавите мигове пропускам...
заради теб... а ти дори не го разбра.
И пак заради тебе страдам,
падам, ставам и напред вървя.
За любовта ти всичко давам,
но ти дори не го разбра.
отново да ме сполети това?
Защо, кажи ми, пак те пуснах
в сърцето си... а даже не разбрах кога.
Защо във тебе пак се влюбих
като наивно мъничко дете?
И пак сърцето си изгубих -
спаси го, моля те - не искам да умре...
Безпомощно ръце отпускам,
в главата ми е мисълта една -
че хубавите мигове пропускам...
заради теб... а ти дори не го разбра.
И пак заради тебе страдам,
падам, ставам и напред вървя.
За любовта ти всичко давам,
но ти дори не го разбра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Асенова Всички права запазени
