А душата кърви ли, кърви
Сълзите не ще ми помогнат,
те не ще те трогнат,
а душата кърви ли, кърви,
но само моята, уви!
Сърцето все така на болката робува,
за твоето плаче, тъгува.
Очите все така в сълзи обляни,
след себе си оставят морета, океани.
Копнея аз да пресъхнат те,
но те твърдо заявяват "НЕ"!
Болката над мен царува,
на колене да ме види жадува.
Част от мен винаги ще липсва,
макар да не ми се иска,
а душата кърви ли, кърви,
защото тази част си ТИ!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела Христова Всички права запазени
