А границите вече са размити...
От тази музика ми става лошо.
Твърде нежна си да те обичам.
Така повличаш ме и после,
неискайки, мечтите ти събличам,
до дъно! Голата ти същност...
с онези, чудните извивки,
в очите грешното що пръскат,
(нахално ме обвиваш със усмивка)
и без борба ми се предлагаш,
разкриваш тъмните си страсти,
щом ти си гейзер на наслади...
всичко плътско е на теб подвластно.
И даже аз съм прималял от допир,
под теб, по изпотената си кожа,
едва успявам да отхвърля вопъл,
едва успявам ритъм да наложа.
А границите вече са размити,
смесва се небесното с реално,
все повече във тебе се оплитам,
все по-навътре, по-фатално,
все повече от твоята коприна,
изпълва на сърцето кухините,
и хем те богославя, хем проклинам,
и гоня те, но после те прибирам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
