dodic (Деян Димитров)
266 1705
Mar 19, 2008, 11:57 AM

А границите вече са размити... 

  Poetry » Love
799 0 21
 

 

        От тази музика ми става лошо.

        Твърде нежна си да те обичам.

        Така повличаш ме и после,

        неискайки, мечтите ти събличам,

        до дъно! Голата ти същност...

        с онези, чудните извивки,

        в очите грешното що пръскат,

        (нахално ме обвиваш със усмивка)

        и без борба ми се предлагаш,

        разкриваш тъмните си страсти,

        щом ти си гейзер на наслади...

        всичко плътско е на теб подвластно.

        И даже аз съм прималял от допир,

        под теб, по изпотената си кожа,

        едва успявам да отхвърля вопъл,

        едва успявам ритъм да наложа.

        А границите вече са размити,

        смесва се небесното с реално,

        все повече във тебе се оплитам,

        все по-навътре, по-фатално,

        все повече от твоята коприна,

        изпълва на сърцето кухините,

        и хем те богославя, хем проклинам,

        и гоня те, но после те прибирам...

 

 

 

 

 

 

 

 

© Деян Димитров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??