1.11.2015 г., 21:04

A имах всичко

1K 0 1

A имах всичко. Но вече го изгубих.

Възможно ли е счупено да събера?

Прости ми скъпи, щастието ни погубих.

Аз тази си вина не ще простя.

 

Несигурна, объркана, обезверена,

Все чаках нещо да се промени.

Дали е късно, друга тема,

Която вечер се промъква и боли.

 

Боли за теб, за миналото време,

За хубавите спомени боли.

За нощите, прекарани със тебе.

Дали ще се повторят те... дали?

 

За мен ти беше всичко скъпи.

По трудния ли начин трябваше да разбера.

Жестоката съдба така постъпи.

Сега сме само счупени стъкла.

 

Обичах те и още те обичам... много...

Сърцето ми не може да се примири с това.

Постъпих подло и боли ужасно много.

Опитвам се от болката да се спася.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...