А каза за мене си палила свещ...
На твоите чувства
не съм господар.
Уморих се
по тебе да жаля.
Нося си кръста -
непосилен товар,
но свещи
няма да паля!
Ти заминаваш...
Там е Домът.
Там са Покоят, Камината, Чаят,
а аз съм забава, играчка, мечта.
Хвърляш играчката,
щом доскучае.
Толкова кратка!
Толкова жива!
Пълна си с вяра.
Не оставяш надежда.
Страшно безумна,
но предпазлива.
Там невъзможна.
Тук безнадеждна.
"Не тръгвай!" - да кажа
нямам и воля.
"Повече никога
не идвай при мене!"
Мразя сълзите си.
Думата "Моля!"
"Как я обичам!" -
душата ми стене.
Всичко захвърли.
Тръгна си боса.
Не ти е притрябвала
Обич такава.
Пеперудено лека.
Със смях. Без въпроси.
Твоето главоболие
при мене остава.
Още изгаря ме
следа от червило.
Още топи ме
дъхът ти горещ.
Дъждът ще измие
каквото е било,
а каза, за мене
си палила свещ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
