4.09.2007 г., 14:29

А когато съмне

995 0 2


Идваш бързо с тихи стъпки
и прегръщаш ме с очи,
сърцето грее, очите светят, раждат се искри.
Нежно галиш ми душата и разпалваш в мен Жената.
После като най-обично дете се сгушвам в твоите обятия,
оставила да спят всички възприятия.

А когато съмне...
Забързан тръгваш с тихи стъпки,
като посрещащата изгрева луна,
за да се върнеш с нея, все тъй прекрасен,
когато пак заспя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...