vesival (Весела) vesival (Весела)
27
Sep 4, 2007, 2:29 PM

А когато съмне

  Poetry
996 0 2


Идваш бързо с тихи стъпки
и прегръщаш ме с очи,
сърцето грее, очите светят, раждат се искри.
Нежно галиш ми душата и разпалваш в мен Жената.
После като най-обично дете се сгушвам в твоите обятия,
оставила да спят всички възприятия.

А когато съмне...
Забързан тръгваш с тихи стъпки,
като посрещащата изгрева луна,
за да се върнеш с нея, все тъй прекрасен,
когато пак заспя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0