Sep 4, 2007, 2:29 PM

А когато съмне

  Poetry
1K 0 2


Идваш бързо с тихи стъпки
и прегръщаш ме с очи,
сърцето грее, очите светят, раждат се искри.
Нежно галиш ми душата и разпалваш в мен Жената.
После като най-обично дете се сгушвам в твоите обятия,
оставила да спят всички възприятия.

А когато съмне...
Забързан тръгваш с тихи стъпки,
като посрещащата изгрева луна,
за да се върнеш с нея, все тъй прекрасен,
когато пак заспя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...