А колко те обичам...
А колко те обичам, мила моя!
В съня си търся те от малък,
та до мен наяве да застанеш!
В друмите житейски
моята ръка да водиш!
В земните си дни –
усое диво към небесните врати,
да деля с тебе всичко свое
до последния си залък!
Дъх на люляци и теменуги
носят ми в спомен мисълта за теб!
Душицата ми мъничка светулка
всред искриците на пътя млечен
с мъждукащото си фенерче в нощта –
твоята душица търси!
В ръцете свои нежно да я вземе
и с пръстчета да я погали!
С огън детски в две сърца
и устни слели се в целувка страстна
една звездица ярка
горе в небосклона да запали!
28. 04. 2017 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Todor Nikolov Всички права запазени
