May 28, 2017, 8:03 PM

А колко те обичам...

  Poetry » Love
980 2 2

 

А колко те обичам, мила моя!
 

В съня си търся те от малък,
та до мен наяве да застанеш!
В друмите житейски

моята ръка да водиш!
 

В земните си дни –

усое диво към небесните врати,
да деля с тебе всичко свое

до последния си залък!
 

Дъх на люляци и теменуги

носят ми в спомен мисълта за теб!
Душицата ми мъничка светулка

всред искриците на пътя млечен
 

с мъждукащото си фенерче в нощта –

твоята душица търси!
В ръцете свои нежно да я вземе

и с пръстчета да я погали!
 

С огън детски в две сърца

и устни слели се в целувка страстна
една звездица ярка

горе в небосклона да запали!

 

28. 04. 2017 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Todor Nikolov All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, сестрице, за топлите думи.
    Ще се постарая още повече да зарадвам добрата ти душа.
  • Безкрайно красива е твоята поетична душа! Фееричността на таланта ти и нежното в теб се срещат, за да родят прекрасни стихове. Чакам следващата им среща.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...