А-ла Екзюпери
А-ла Екзюпери
Тъй крехко и невинно беше нашето начало...
Не мислех, че ще има продължение дори.
Но ти не ме отблъсна, аз останах
и се получи нещо а-ла Екзюпери.
Дълбоко в тебе корените си протягах,
промъквах се във твоето сърце -
не съм виновна, ти не протестираше
и аз растях не с дни, а с часове.
Стеблото ми укрепна, листчета разтворих.
Разкошен цвят ще ги последва, с чуден аромат!
И двамата разбрахме с изненада, че съм роза,
а ти си почвата, която даде ми живот.
Сънувах, че ще мине някой край самотната планета
и ще се поклони пред мойта красота.
Ще ме откъсне и с любов ще ме постави
в кристална ваза, пред очите на света.
Ще предизвиквам възхищение
и ще дарявам радост в своя звезден миг!
Не се страхувах, че ще бъде кратък -
аз роза съм и трябва да цъфтя!
Но корените ми са впити здраво в тебе,
за моето желание не ми достига свобода.
Да бъда розата, която ти отглеждаш,
е вече тежко бреме и потъпкана мечта.
Повтаряш ми отново, че си моята планета,
а аз пък розата ти със бодли.
За теб уханието си да пазя, да следвам твоите мечти!
Повтаряш ми, че тъй сме сътворени -
да бъдем заедно и никога един без друг.
Аз ще съм роза твоя, ти – планетата.
А принцът Малък бил поливал цвете,
покълнало от любовта на друг.
Опитвах дълго и опитвах упорито.
Отчаяно се борих с моята мечта.
Сега съм само твоя роза, но цветът отдавна е увехнал
и няма помен от предишната ми красота.
Останаха бодлите ми за тебе,
а ти ми даде силата да разцъфтя...
И аз не съм щастлива да призная,
че още страдам по несбъднатата си мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Маринова Всички права запазени
