А-ла Екзюпери

Тъй крехко и невинно беше нашето начало...

Не мислех, че ще има продължение дори.

Но ти не ме отблъсна, аз останах

и се получи нещо а-ла Екзюпери.

Дълбоко в тебе корените си протягах,

промъквах се във твоето сърце -

не съм виновна, ти не протестираше

и аз растях не с дни, а с часове.

Стеблото ми укрепна, листчета разтворих.

Разкошен цвят ще ги последва, с чуден аромат!

И двамата разбрахме с изненада, че съм роза,

а ти си почвата,  която даде ми живот.

Сънувах, че ще мине някой край самотната планета

и ще се поклони пред мойта красота.

Ще ме откъсне и с любов ще ме постави

в кристална ваза, пред очите на света.

Ще предизвиквам възхищение

и ще дарявам радост в своя звезден миг!

Не се страхувах, че ще бъде кратък -

аз роза съм и трябва да цъфтя!

Но корените ми са впити здраво в тебе,

за моето желание не ми достига свобода.

Да бъда розата, която ти отглеждаш,

е вече тежко бреме и потъпкана мечта.

Повтаряш ми отново, че си моята планета,

а аз пък розата ти със бодли.

За теб уханието си да пазя, да следвам твоите мечти!

Повтаряш ми, че тъй сме сътворени -

да бъдем заедно и никога един без друг.

Аз ще съм роза твоя, ти – планетата.

А принцът Малък бил поливал цвете,

покълнало от любовта на друг.

Опитвах дълго и опитвах упорито.

Отчаяно се борих с моята мечта.

Сега съм само твоя роза, но цветът отдавна е увехнал

и няма помен от предишната ми красота.

Останаха бодлите ми за тебе,

а ти ми даде силата да разцъфтя...

И аз не съм щастлива да призная,

че още страдам по несбъднатата си мечта.