А може би
Едно лятно,красиво момиче
някъде зад ъгъла се скри...
Щастието понякога обича
да броди бездомно,дори!
Макар че в душите живее.
Макар че в сърцата тупти.
И в песните страда,но пее,
докато ни в миг възхити!
Добиваме свише дарение:
там грее със слънчеви очи.
Щастието дори наранено
самотно страда,но мълчи.
Защото знае колко струва
небесно чувство след гръм!
Щастието обича.И будува
на лунен път и светъл хълм.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
