6.04.2011 г., 1:03

А може би само морето...

1.3K 0 12

 

 

Минаха толкова години оттогава, но споменът ми за една неповторима вечер на морския бряг с рибари от малък гръцки остров, така и не избледня.

Изпяха се много песни, но една от тях рибарите повториха няколко пъти ивсеки път влагаха такова искрено и завладяващо чувство както  при пеенето така и при танца, че просто бях като омагьосан. Обясниха ми, че това е любимата им песен.

Опитах се да я преведа  без да се отклонявам от смисъла ѝ.  Дано съм успял, макар и донякъде.

 

 

 

А може би само морето...

 

А може би само морето,

без присмех и думи разбира

стаила се мъка в сърцето...

в ревът му тъгата пулсира.

 

Вълните му бродят в безкрая

и търсят пристанище  скрито,

където закотвен е рая,

в следа от вълшебно копито.

 

А залезът щедро заплита

с лъчи позлатени венците

за раната… с мъка повита.

Притихнали плачат звездите...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ВЕЛИКОЛЕПНО!
  • Красив стих!
  • Красиво е.
  • Тъжна прелест...Поздрави!!!
  • Здравейте и благодаря на всички!
    Знам, че едно е да прочетеш, а съвсем друго сам да го преживееш.
    Споменът за тази незабравима вечер с рибарите на морския бряг остана почти непокътнат. Дори на повечето от тях си спомням не само имената, но и лицата им. Затварям си очите и чувам музиката и песните, виждам танците на тези удивителни със своята душевност и непосредственост смели мъже, виждам и себе как пея и танцувам с тях... всичко.
    И ако има нещо, за което до болка съжалявам то е, че записът на мелодията, която ми подариха записана с обикновен касетофон, навярно от многогодишната й употреба, се повреди непоправимо. И досега не мога да си простя, че не направих копия. Знаях, че е съчинена от единия от музикантите на острова в памет на техен приятел и едва ли е била включена в официало издадени касети и дискове, но въпреки това с дни съм търсил въпросната мелодия сред стотиците ми касетки и дискове с гръцка музика, но за съжаление така и не я намерих. А щеше да е много хубаво да можеше и вие да я чуете. Ако ви кажа, че нерядко ми е минавала мисълта отново да посетя този остров, не съм се отклонил от истината. Не го направих най-вече, защото тогавашната обстановка, а и част от хората везвъзвратно са си отишли, нещо, от което ще ми стане още по-тъжно.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...