Apr 6, 2011, 1:03 AM

А може би само морето...

  Poetry » Other
1.3K 0 12

 

 

Минаха толкова години оттогава, но споменът ми за една неповторима вечер на морския бряг с рибари от малък гръцки остров, така и не избледня.

Изпяха се много песни, но една от тях рибарите повториха няколко пъти ивсеки път влагаха такова искрено и завладяващо чувство както  при пеенето така и при танца, че просто бях като омагьосан. Обясниха ми, че това е любимата им песен.

Опитах се да я преведа  без да се отклонявам от смисъла ѝ.  Дано съм успял, макар и донякъде.

 

 

 

А може би само морето...

 

А може би само морето,

без присмех и думи разбира

стаила се мъка в сърцето...

в ревът му тъгата пулсира.

 

Вълните му бродят в безкрая

и търсят пристанище  скрито,

където закотвен е рая,

в следа от вълшебно копито.

 

А залезът щедро заплита

с лъчи позлатени венците

за раната… с мъка повита.

Притихнали плачат звездите...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Запрянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • ВЕЛИКОЛЕПНО!
  • Красив стих!
  • Красиво е.
  • Тъжна прелест...Поздрави!!!
  • Здравейте и благодаря на всички!
    Знам, че едно е да прочетеш, а съвсем друго сам да го преживееш.
    Споменът за тази незабравима вечер с рибарите на морския бряг остана почти непокътнат. Дори на повечето от тях си спомням не само имената, но и лицата им. Затварям си очите и чувам музиката и песните, виждам танците на тези удивителни със своята душевност и непосредственост смели мъже, виждам и себе как пея и танцувам с тях... всичко.
    И ако има нещо, за което до болка съжалявам то е, че записът на мелодията, която ми подариха записана с обикновен касетофон, навярно от многогодишната й употреба, се повреди непоправимо. И досега не мога да си простя, че не направих копия. Знаях, че е съчинена от единия от музикантите на острова в памет на техен приятел и едва ли е била включена в официало издадени касети и дискове, но въпреки това с дни съм търсил въпросната мелодия сред стотиците ми касетки и дискове с гръцка музика, но за съжаление така и не я намерих. А щеше да е много хубаво да можеше и вие да я чуете. Ако ви кажа, че нерядко ми е минавала мисълта отново да посетя този остров, не съм се отклонил от истината. Не го направих най-вече, защото тогавашната обстановка, а и част от хората везвъзвратно са си отишли, нещо, от което ще ми стане още по-тъжно.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....