Минаха толкова години оттогава, но споменът ми за една неповторима вечер на морския бряг с рибари от малък гръцки остров, така и не избледня.
Изпяха се много песни, но една от тях рибарите повториха няколко пъти ивсеки път влагаха такова искрено и завладяващо чувство както при пеенето така и при танца, че просто бях като омагьосан. Обясниха ми, че това е любимата им песен.
Опитах се да я преведа без да се отклонявам от смисъла ѝ. Дано съм успял, макар и донякъде.
А може би само морето...
А може би само морето,
без присмех и думи разбира
стаила се мъка в сърцето...
в ревът му тъгата пулсира.
Вълните му бродят в безкрая
и търсят пристанище скрито,
където закотвен е рая,
в следа от вълшебно копито. ...