Бургас, каква тъга навяваш
с панелната си сивота,
а можеше да бъдеш накит,
със изумрудени зърна!
А можеше да бъдеш бисер,
сред сините си езера,
морето със вълните бели
да гали твойта красота!
Сега вълните шарят плажа
със нефтените си петна
и въздухът ти е отровен
за мъничките ти деца!
© Ракина Радева Всички права запазени