15.09.2009 г., 12:33

А можеше

1.1K 0 7

Бургас, каква тъга навяваш

с панелната си сивота,

а можеше  да бъдеш накит,

със изумрудени зърна!

 

А можеше да бъдеш бисер,

сред сините си езера,

морето със вълните бели

да гали твойта красота!

 

Сега вълните шарят плажа

със нефтените си петна

и въздухът ти е отровен 

за мъничките ти деца!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ракина Радева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз много обичам Бургас, но май си права - съсипаха всичко ...
  • За съжаление се отнася и за Варна -
    освен нефтените петна, и със строежите на всяка педя земя!
  • Благодаря ви момичета,радвам се че ме разбирате, ПОЗДРАВ и за вас!
  • КОЛКО ВЯРНО,КОЛКО ТЪЖНО И НЕОБРАТИМО И КАЗАНО С БОЛКА И ИСКРЕНОСТ.В ИЗКУСТВОТО ЗА ДА ДОСТИГНЕШ ДО УМА И СЪРЦЕТО ТРЯБВА ДА СИ ИСТИНСКИ.ОСТАНАЛОТО Е ПОДРОБНОСТИ! ГОРДЕЯ СЕ С ТЕБ И ТИ СЕ РАДВАМ!
  • Харесвам класическите стихове, а ти ги владееш перфектно! За мен е чест и удоволствие да те чета!Поздрав!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...