16.02.2009 г., 0:36 ч.

А на нас какво ни остава? 

  Поезия » Философска
787 0 3
 

Бяла зима - черни души приютява,

вихри се гонят и носят черна забрава.

Листата ги няма, за да напомнят за лято.

Гарвани черни реят се в черното ято.

 

Небето е мрачно, от слънце няма и спомен,

минзухарът е мразен, от тук е вечно прогонен.

Дефицит е птичата радостна песен ,

вместо светило, луната сякаш е плесен.

 

Снегът не покрива нежно и топло земята,

а сякаш че търси за стари несгоди отплата.

В почвата няма зърна, тя е от сажди пропита,

дори мечката не спи, а унила и безпомощна скита.

 

Душите умират, но не за да пребъдат...

Кървави снежинки в очите потъват,

ръцете замръзнали гонят зората,

а на нас какво ни остава, освен да загинем с душата.?.

© Преси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??