А на нас какво ни остава?
Бяла зима - черни души приютява,
вихри се гонят и носят черна забрава.
Листата ги няма, за да напомнят за лято.
Гарвани черни реят се в черното ято.
Небето е мрачно, от слънце няма и спомен,
минзухарът е мразен, от тук е вечно прогонен.
Дефицит е птичата радостна песен ,
вместо светило, луната сякаш е плесен.
Снегът не покрива нежно и топло земята,
а сякаш че търси за стари несгоди отплата.
В почвата няма зърна, тя е от сажди пропита,
дори мечката не спи, а унила и безпомощна скита.
Душите умират, но не за да пребъдат...
Кървави снежинки в очите потъват,
ръцете замръзнали гонят зората,
а на нас какво ни остава, освен да загинем с душата.?.
© Преси All rights reserved.
