Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
2.08.2023 г., 9:11 ч.  

А не е тежка тази орисия... 

  Поезия » Философска
368 9 15

Дошло е страшно време, вълче време
и вълците, и те се изпокриха.
От мене няма то какво да вземе,
душата гола, няколкото стиха,
приятелите с мене се простиха.
И питам в самотата си: — Дали
приятели това са ми били?

 

Каквато бе, такава си остана
душата ми – скиталец непресторен,
с подбитите нозе и скрита рана,
там, де отскубна злото с жилав корен.
До съден ден духът ми непокорен,
нишан ще носи – тежки думи, зли...
Приятели това са ми били?

 

Отецът, знам – отгоре всичко гледа
и всичко земно Нему е познато,
фалшивата усмивка на съседа
пируващ на трапезата, когато
аз боря се с живота – живо блато.
И всеки ден в очите ми вали...
Приятели това са ми били?

 

А не е тежка тази орисия,
едничка дума стига да открия,
себеподобен. Ако издържи
на всички хули, маски и лъжи,
които мъкна – канара на шия.
     

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Иви!
  • Без думи!!!
  • Благодаря ти, Бени!
  • Наде, настръхнах... Много въздействащо и в нестандартна, рядко срещана форма (поне аз не съм я срещала).
    Аплодирам те силно!
  • Благодаря ви, момичета!
  • Поздрави за стихотворението, Patrizzia (Надежда Ангелова)!
  • "фалшивата усмивка на съседа
    пируващ на трапезата, когато
    аз боря се с живота – живо блато",това много ми допадна и е вярно ,самата аз нямаше да мога да го напиша като вас!
  • Ако днес мама ми рече, че съм зодия муфлон, какво повече да кажа? Колкото до дебатите - ето и сега се вихрят под прекрасния разказ на Люси. Думи нямам!
  • Държиш на своето си, Наде! Типичен овен♈, рогато, опашато и с черно-бял инат . Но поетично рогато...
    Като представител на друг рогат добитък...но по прозаичен начин, ще помисля за предложението ти. Иначе, сама знаеш,че рядко изразявам становище, чрез помощта на стихоплетството. С ръка върху голямото си "биволско" сърце признавам - не ми е в сферата.
    Най- много някой прекалено разбиращ да ме попита, дали ми харесва това, което съм качила. И да се започнат едни ти "дебати", че да ти се отще да четеш... Ти провокираш с творбите си, аз откликвам. Благодаря ти!
  • Благодаря ти, Иване!
  • Покъртителен стих!
  • Лия, много е хубаво! Пусни го като свързано. Тони, Ники, благодаря ви! Красе:
    "Пазете се от данайците, дори когато носят дарове."- Вергилий.
  • Наде!!!
  • Да питам само, ей така от скука- врагът не е ли най- добър приятел?
    Отляво чука, вдясно то се пука,
    накрая и съдбата е гадател.
    С лопатата копае в изнемога,
    нон- стоп приятелската злоба,
    а дъното е плитко до уши...
    И не от думи, от делата най боли.
    Защото думите са някак прозаични,
    еднакви, делнични и мъничко епични,
    и даже в поетична стъпка не показват,
    Човекът думите дали с дела доказва...
    Харесва ми темата за орисията. Този път си взела нещо лично и си го разширила до нещо общочовешко. Всички се замисляме, тогава, когато ни е най- тежко дали сме имали приятели и доколко си е струвало да делим времето с тях. Гуш!
  • Точно!
    "И питам в самотата си: — Дали
    приятели това са ми били?" - и аз се питам същото...
Предложения
: ??:??