28.01.2012 г., 12:15 ч.

А ние се целуваме... 

  Поезия » Любовна
870 0 9

Разплакан,
този ден
така напомня
твоите очи,
когато мъничко
си ми сърдит,
когато мъничко
си наранен.
И те боли.

Когато
слънчевите петънца
в зениците ти
са удавени.
Блещукат само
капчици тъга
и аз със устните си
ги улавям.

Сияем цветно
в люлка от дъга,
която двамата
рисуваме.
Почуствах в тебе
как вали дъжда.
А ние - мокри -
се целуваме.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова е красиво! Как болката се превръща в целувка.
  • Навярно така изглежда в стих целувката...
    Поздравления!
  • Хей, благодаря ви, че споделихте тази "мокра" целувка с мен

    Валентин, в оригинал стихотворението не беше така разделено. Но за разлика от теб аз пък реших, че така е по-прегледно. Не знам, може и да греша. Ще помисля върху това.
  • хубаво!
  • хубаво е, Христина...
    много е хубаво.
  • Прелестен стих. А мократа целувка наистина е екзотично удоволствие, независимо дали е от дъжд или партньор.
  • Почуствах в тебе
    как вали дъжда.
    А ние - мокри -
    се целуваме.

    Хубаво е!
  • Свежо, приятно, искрено. Жажда за близост, пастелни багри и настроения, овладяна образност. А защо стихът е така накъсан - според мен затруднява четенето. И без тази скокливост всичко звучи добре. Поздравявам!
  • Прекрасна любов!
    Поздрав за красивия стих!!!
Предложения
: ??:??