Разплакан,
този ден
така напомня
твоите очи,
когато мъничко
си ми сърдит,
когато мъничко
си наранен.
И те боли.
Когато
слънчевите петънца
в зениците ти
са удавени.
Блещукат само
капчици тъга
и аз със устните си
ги улавям.
Сияем цветно
в люлка от дъга,
която двамата
рисуваме.
Почуствах в тебе
как вали дъжда.
А ние - мокри -
се целуваме.
© Христина Мачикян All rights reserved.