"... а пътищата водеха към мен"
Вдъхновено от:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=145142
***
Скреж,
покрила суетата
на забързания ден
се стеле
над всемира
и се разтапя в мен.
Присънва ми се
гибелно - измамна,
попивам я
до капка, бездиханно...
Над мостове
безлунно заледени
се размива...
в реки пресъхнали,
с носталгия прелива.
Нашепва тайни,
брулени с годините,
и огънят загаснал е,
отминали са зимите...
***
Ледена река
и пусти мостове!
***
... а пътищата
водеха към мен.
06.12.08
Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
