И чувствам се почти като артист
Разбрал, че книга искам да издавам,
говори ми така един познат:
"От мен - съвет, безплатно ти го давам,
без спонсори - не се надявай, брат!"
И ето ме - със папчица в ръцете -
избръснат, сресан, стегнат и напет!
Повтарям съкровените куплети
и чакам ред пред шефски кабинет.
Поканиха ме най-подир да вляза.
Прекръствам се и стъпвам като в храм.
Пред шефа бързо болката си казах.
Посочи ми с глава да седна: "Там!"
А от стената гледа ме Преслава -
излъчваща и страст, и много чар.
Камелия отсреща знак ми дава -
разгърдена, готова за пожар...
На храма му приличат и икони,
човек където погледа да спре.
Но мен такава грижа днес ме гони,
че те са ми последното гайле!
"Чети!" И шефът благо ме погледна.
Зарецитирах със такъв кураж!
В ума ми - рожбицата ненагледна!...
Представям си я - във голям тираж!...
"Добро!" - прекъсна ми мечтите шефът
и викна ме до своето бюро.
"Тез стихчета...направо се изкефих!
Не съм очаквал толкова добро!..."
И бръкна във портфейла си дълбоко
със елегантен, отработен жест.
Сърцето ми във този миг изхлопа,
подложено на неочакван стрес.
В ръката - две червенички банкноти!...
И лепна ги на моето чело.
Късметът ми, дотук вървял по ноти,
предаде ме и се ухили зло!...
Намигна от стената дяволито
Камелия със поглед похотлив.
Преслава даже не опита...
Излязох си ни мъртъв, нито жив...
И ето ме - сега си пия в бара
и чувствам се почти като артист -
със рецитация пари изкарах!...
А с ръкописа бармана дарих!...
© Роберт Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Виждаш ли сега каква нова мъдрост изкопахме - циганин е тоя, който лепи, а не онзи на който му лепят
-
Ами да ти кажа, Дари, пО друго си е, като ти лепнат десетачка на челото, като на музикант-циганин на сватба!... Така и повече самочувствие добива човек, че са оценили по достойнство качествата му!..
-
Десет лева, ама е платен поет, а не такъв дето си плаща. Знаеш ли, че на пръсти се броят такива.
-
Ирина, Алекс, благодаря ви, приятели, че удостоихте с внимание скромната ми творба и я коментирахте!...Хубав есенен ден ви желая!...
-
Хахаха, цар си!!! Хем смешно, хем тъжно! В днешно време в Бг нищо не прави пари и не е така на почит като чалгата и голите ц...
От всяко падане на листо стих можеш да напишеш! Невероятен си! -
Значииии,тая седмица наред ще те коментирам,защото си в "моите води",а другата-ще почивам.Ти така каза,че ги редуваш жанровете.За стиха ти-ясно,нямам думи!А и всички под мен са обрали суперлативите и каквото и да кажа,ще е постна манджа...За друго ще коментирам.Ти ме изненада,Роби!Най-после излезе от анонимност!!Но това наистина ли си ти?Ако беше в анфаст,щях да кажа,че е Ален Делон!В един мой стих бях те описала малко по-друг,но така е,когато гадаеш по силует....Млад мъж,а толкова даровит!...
-
Благодаря, че ми гостувахте, приятели, и коментирахте!...
Ами това е положението, какво да се прави!...
Валя, аз, ясно е, не случих на мощен продуцент, само 10 лева изкарах, но след като ти си поръчваш текст за кючек, ще го имаш, пък да видим после дали само се хвалиш или ще си изпълниш обещанието, хахаха!...
Радвам се, че ти е харесал стиха ми!...Лека вечер!... -
И ти какво сега?!... Ядоса се, че ти е платил малко ли? Еее, не си уцелил продуцента, значи. Пий едно там при сервитьора и утре ми напиши текст за най - якия кючек, приятелю, пък аз ще ти го изиграя, да ти вдигнааа... туй де... настроението, де. Ооо, и ще ти дам повече от две червенички банкноти. Велико е Роби, шегата настрана. В траги - комична държава какво друго да очакваме. Страхотно стихче.
-
Ох, колко трагикомично! Смея се през сълзи, Роби! За жалост това е днешната действителност у нас.
-
Поздрави... -
Страхотно е, Роби, както винаги! Забавлявах се докато го четях, но после се замислих и малко се натъжих. За съжаление картинката е точно такава, каквато я описваш, макар и така умело да си я замаскирал зад хумуристичния тон. Поздрави!
-
"Къде го чукаш, къде се пука!"... За съжаление, действителността често, е такава. Ценностната система на много хора, е наопаки... Браво, Роби!
-
Чудесна сатира, Роби!
-
))))))))))) тъй е тя, то и гъделът е важен )))))))))
-
Роби, комплименти! Има си хора за всичко, героят ти просто е попаднал на неподходящ субект. Преди известно време, подобна случка ме вдъхнови да напиша стихче за един човек, който предлагаше стихосбирката си по пътя към Асеновата крепост. Хубави стихове, но всички го подминаваха бездушно. Сега, колко мъже биха прочели на жените си стих? От моята среда не се сещам за такива, романтиката остана някъде назад в миналото и времето ни страда от недостиг на такава. Ценностите се изродиха, но все още има надежда. Вярвам в това. Благодаря, за усмивките и размислите, на които ме наведе. Слънчев понеделник и много здраве ти желая!
-
А аз се ядосах, Бени. На този "бос". Не бих издържала на такова изпитание, като Роби! Сигурно бих избухнала и щеше да е гадно не за него, а за мен!
-
Едва се сдържах да не се разсмея с глас, за да не събудя дъщеря си... Великолепен стих, Роби! Невероятно силен си и в хумористичната, и в сериозната поезия! В любими. Бъди здрав и ни радвай с таланта си!
-
Дано бармана е с повече културен глад от шефа-почитател на горещите дами!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Какво да ти кажа - променят се времената, както се вижда!...