И чувствам се почти като артист
Разбрал, че книга искам да издавам,
говори ми така един познат:
"От мен - съвет, безплатно ти го давам,
без спонсори - не се надявай, брат!"
И ето ме - със папчица в ръцете -
избръснат, сресан, стегнат и напет!
Повтарям съкровените куплети
и чакам ред пред шефски кабинет.
Поканиха ме най-подир да вляза.
Прекръствам се и стъпвам като в храм.
Пред шефа бързо болката си казах.
Посочи ми с глава да седна: "Там!"
А от стената гледа ме Преслава -
излъчваща и страст, и много чар.
Камелия отсреща знак ми дава -
разгърдена, готова за пожар...
На храма му приличат и икони,
човек където погледа да спре.
Но мен такава грижа днес ме гони,
че те са ми последното гайле!
"Чети!" И шефът благо ме погледна.
Зарецитирах със такъв кураж!
В ума ми - рожбицата ненагледна!...
Представям си я - във голям тираж!...
"Добро!" - прекъсна ми мечтите шефът
и викна ме до своето бюро.
"Тез стихчета...направо се изкефих!
Не съм очаквал толкова добро!..."
И бръкна във портфейла си дълбоко
със елегантен, отработен жест.
Сърцето ми във този миг изхлопа,
подложено на неочакван стрес.
В ръката - две червенички банкноти!...
И лепна ги на моето чело.
Късметът ми, дотук вървял по ноти,
предаде ме и се ухили зло!...
Намигна от стената дяволито
Камелия със поглед похотлив.
Преслава даже не опита...
Излязох си ни мъртъв, нито жив...
И ето ме - сега си пия в бара
и чувствам се почти като артист -
със рецитация пари изкарах!...
А с ръкописа бармана дарих!...
© Роберт All rights reserved.
