А след дъжда в пепелта ще остане

Нека говорят. Словесната плява,
болката само ме правят добра.
Сол във водата, постеля корава,
хлябът от вчера, с дебела кора,

чужди трапези – аз винаги госта,
който омръзва на третия ден.
Трудно преглътната истина проста,
мястото в ъгъла. Вечно за мен.

Уж сред копривата гръм и не пада,
падна до три пъти... И засиях,
сбирам си съчки за моята клада,
Фениксът в огъня влиза без страх,

ярко ще пламна и нощ ще е късна,
ще ме люлее небето на длан.
Горе високо в звезда ще възкръсне,
тъжният гост – окъснял, нежелан.

А след дъжда в пепелта ще остане,
въгленче мъничко. Аз го зарих,
за да се вмъква в съня ти неканен,
с моята обич последният стих...