Един живот, събран в чаша вино,
горчиво, отлежало в тишина,
отпивам с глътки твърде непосилни
за моята пострадала душа.
Замаян от толкова любови,
неуспешни, изстрадани, горчиви...
сърцето за радост ми говори
и тази болка чака да премине.
А след това, какво ли следва?
Влюбен пак, потънал до уши...
Стрела любовна се мене знам уцелва,
а Нея май пропуска я уви.