Един живот, събран в чаша вино,
горчиво, отлежало в тишина,
отпивам с глътки твърде непосилни
за моята пострадала душа.
Замаян от толкова любови,
неуспешни, изстрадани, горчиви...
сърцето за радост ми говори
и тази болка чака да премине.
А след това, какво ли следва?
Влюбен пак, потънал до уши...
Стрела любовна се мене знам уцелва,
а Нея май пропуска я уви.
© Георги Георгиев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
