А теб те няма
В пламъка на свещта те търся
и гасне бавно пак нощта ,
а утрото е вече близо.
Побързай да си дойдеш у дома.
На масата кафето ти изстива
и кучето поглежда към вратата,
цветята от балкона все надничат.
Луната догорява. А теб те няма.
и гасне бавно пак нощта ,
а утрото е вече близо.
Побързай да си дойдеш у дома.
На масата кафето ти изстива
и кучето поглежда към вратата,
цветята от балкона все надничат.
Луната догорява. А теб те няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Йорданов Всички права запазени
