13.02.2005 г., 17:29 ч.
А теб те няма
В пламъка на свещта те търся
и гасне бавно пак нощта ,
а утрото е вече близо.
Побързай да си дойдеш у дома.
На масата кафето ти изстива
и кучето поглежда към вратата,
цветята от балкона все надничат.
Луната догорява. А теб те няма.
и гасне бавно пак нощта ,
а утрото е вече близо.
Побързай да си дойдеш у дома.
На масата кафето ти изстива
и кучето поглежда към вратата,
цветята от балкона все надничат.
Луната догорява. А теб те няма.
© Венцислав Йорданов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Красиво е!Помисли за римите(съвет от поет с много грешки)
-
"Луната догорява. А теб те няма.."6
-
Романтичен, нежен и истински МЪЖ. Пишеш кратки стихчета, но са изпълнени с много искреност и чувства, които забелязвам.
-
Трогна ме очакването на цветята, надничащи от балкона! Поздравявам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
