А теб те няма
В пламъка на свещта те търся
и гасне бавно пак нощта ,
а утрото е вече близо.
Побързай да си дойдеш у дома.
На масата кафето ти изстива
и кучето поглежда към вратата,
цветята от балкона все надничат.
Луната догорява. А теб те няма.
и гасне бавно пак нощта ,
а утрото е вече близо.
Побързай да си дойдеш у дома.
На масата кафето ти изстива
и кучето поглежда към вратата,
цветята от балкона все надничат.
Луната догорява. А теб те няма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венцислав Йорданов Все права защищены
