Feb 13, 2005, 5:29 PM
А теб те няма
В пламъка на свещта те търся
и гасне бавно пак нощта ,
а утрото е вече близо.
Побързай да си дойдеш у дома.
На масата кафето ти изстива
и кучето поглежда към вратата,
цветята от балкона все надничат.
Луната догорява. А теб те няма.
и гасне бавно пак нощта ,
а утрото е вече близо.
Побързай да си дойдеш у дома.
На масата кафето ти изстива
и кучето поглежда към вратата,
цветята от балкона все надничат.
Луната догорява. А теб те няма.
© Венцислав Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Красиво е!Помисли за римите(съвет от поет с много грешки)
-
"Луната догорява. А теб те няма.."6
-
Романтичен, нежен и истински МЪЖ. Пишеш кратки стихчета, но са изпълнени с много искреност и чувства, които забелязвам.
-
Трогна ме очакването на цветята, надничащи от балкона! Поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
