18.05.2015 г., 0:30

А теб те няма на рождения ми ден

875 1 2

Питат ме, приятели и близки "Какво ти подариха?"
Нима не знаят, че най-ценните неща са безплатни....
Нима не знаят, че щастието с пари не се купува?
И, че живеем в свят пълен с фалшиви усмивки....

"Не ми трябват подаръци" им отговорих,
не знаете ли, че те не струват нищо?
Имам всичко и на това съм благодарен,
но съм тъжен, защото адски много ми липсва дядо....

Сега го няма, а аз дори не можах да поговоря с него
и ви гарантирам, че чувството е много гадно....
Но съм сигурен, че той ме пази, въпреки че е на небето,
и ми казва всяка вечер "Гледай смело напред, синко"!

Цял живот съм бил благодарен за това, което имам,
но просто винаги съм мислил за хората, които не са до мен....
За това колко много, дядо, от теб щях да науча,
а за жалост, теб те няма на рождения ми ден....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Калинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много добро! Поздравления!
  • Нетрадиционно, но истинско и силно да пишеш за обичта към дядо си.
    Колко мило и човечно е това чувство.Дядовците и бабите в България повече от родителите отглеждат децата в семейството.
    Поздравявам те за тази връзка не прекъснала с дядо ти, дори и след неговата смърт.
    На рождения ти ден той е с тебе, но ти не можеш да го видиш.Поздравления за тази любов, която е винаги с тебе!Хубав ден!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...