velikataniki (Николина Милева)
206 6896
30.01.2012 г., 11:54 ч.

...а Ти...си обичал 

  Поезия
2607 2 39

Спиш ли, Поете?!

 Какво ли сънуваш?!

С листото на цвете

 дъхът ми рисуваш.

Спиш ли, Творецо

 на моята вяра?!

Бавно щурецът

 застена към края.

Спиш ли, не знаеш!

 Просто сънуваш...

Вън как ухае...

 по мене рисуваш –

дъжда и цветята,

 пепел и спомен,

лист от тъгата

 в теб се отрони.

Идва нощта и

 пак се събличаш.

В съня ти е Тя,

 а Ти...си обичал.

© Николина Милева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много красиво!
  • КРАСОТА!!!!!
  • Влюбих се във него ... !
  • Стих!!!!
  • Много нежност и тъга!Ефирна душа имаш!Поздравления!
  • Винаги съм си знаел, че никитата са голямо съновидение!Чета и ведро си тананикам: "Приятелко, птиците чу ли? Отвънка е пролет, здравей"! Че и ухание на люляк ме догонва докато чета на бегом. А всички, на които им се спори, да ги светна: Заспалият поет е като ланския сняг - отдавна са го отнесли мътните!/Цитат от аналите на Николай Христов - Баткото/
  • Отново се присьединявам кьм най добрите коментирали!
  • Красиво, лирично...различно.
    Поздрав, Ники!
  • Поздрав за хубавия стих.
  • Прекрасно съновидение! А художника не е бил много заспал... явно е избрал за четка листчето с "обичам те"
  • Поздрав!... Да, понякога сънувам...
  • Благодаря на всички прочели и коментирали
  • Мисля, че авторката се "опира" и на тезата на психоаналитика Ш. Ференци - сподвижник на Фройд, за това, че при някои хора, повече с невротична нагласа, каквито са и артистите общо казано, има акцент върху едно душевно състояние, близко до хипнотизираност. Поради тази причина при тях няма така ясна граница между сънуване: "Спиш ли, Поете?! Какво ли сънуваш", и реалност: "Вън как ухае...по мене рисуваш". Все пак, въпреки тази условност, действеността на "Поета" е надделяла, поради което авторката счита, че има основание да напише:" а Ти...си обичал."

    Поздрав на великатаники!

    Ангар (Ангел Чортов): 30-01-2012г. 20:48
    "..................
    Неясно ми е ......

    Голяма досада съм наистина, сам не мога да се понасям, НО КАКВО ДА ПРАВЯ, като всичко искам да си обясня. "

    шега към Ангар: Може да се занимаваш с нещо в други, нехудожествени сфери!?... Остави ги поетите - те пишат някакви смътни, "неясни" неща!
  • Сън или реалност?
  • Много, много хубаво!
    Като обич...
  • Красота!
  • Поздрав и от мен!
  • Много харесвам краткия изказ на стиха и ритмичната стъпка - песенни са! А от текста се лее една неподправена фина нежност, като дихание!
    Браво, Ники!
  • Поздрави, Ники!
  • Разбира се, стихотворението е чудно хубаво, като нежна песен е, истинска наслада е. Да го слушаш, да се унесеш, да забленуваш, да заспиш и засънуваш сладки сънища. Без за нищо да се замисляш.
    Но мене някои неща ме замислят. Първо - в коя подкатегория поезия е? Според мен е в "еротика" - но бих искал да знам и авторът как си го определя.
    Неясно ми е защо "Бавно щурецът /застена към края" е в минало време, докато всичко друго преди това е в сегашно. Не че е важно, но тази разлика при четене спира и замисля - вложил ли е авторът в това някакъв умисъл и какъв?
    По нататък ме замисля ето това: "Просто сънуваш.../ Вън как ухае.../ по мене рисуваш ..." Че лирическият сънува как вън ухае, е ясно. А сънува ли, че рисува по тебе, или това вече не е насън, а е наистина? Предполагам, че това рисуване също е насън. Но тогава логичният текст е ..."и как по мене/ нежно рисуваш ..." По-добре да се добави едно редче, но неяснота да не остане.
    Обърква ме и изразът: /Идва нощта и/ пак се събличаш./ Защо се съблича поетът, за да си ляга ли? Но в това няма нищо еротично, друго би било, ако събличаше “тебе” или “нея”. Т.е. би трябвало да е “... и пак Я събличаш” или “...и пак МЕ събличаш”.

    Но най много ме обърква финалът: “В съня ти е Тя,/ а Ти...си обичал.” Как досега навсякъде беше ти, в съня му беше ти, дъхът ТИ рисуваше, по ТЕБЕ рисуваше, а накрая – в съня му се оказва ТЯ? Логичният финал е: “Аз съм (или бях) в съня ти,/ ти мен си обичал./" Или, за да е съвсем близко до твоя словоред:"В съня ти съм Аз .../Ти...си обичал."

    Голяма досада съм наистина, сам не мога да се понасям, но какво да правя, като всичко искам да си обясня.
  • лист от тъгата

    в теб се отрони.

    Хубаво е, Ники!
  • !!!
  • ...удоволствие е...
  • Много благозвучно! Хареса ми, определено!

  • Поздрави! Да, истинските обичат истински...поезията! Успехи!
    Wali/Виолета Томова/
  • Нежно и...нежно...

    Сигурно само истинският поет може да обича така...
  • И поетите обичат!Поздрав,Ники!
  • Нежен, хубав стих!
  • !!!!
  • "...а Ти...си обичал". Много красиво! Видях себе си! Перфектен стих, перфектно звучене и перфектно вннушение!!!
  • Много е хубаво!
  • Много хубав стих!Поздрав Ники!
  • Поздрав, Ники! Хареса ми!
  • Аз да спя не умея
    и забранени песни пея
    даже и документ ми издават
    кои мои песни се забраняват.
  • Кротко, смирено, с напоителна обич...
    Поздрав, Ники!
  • ******************** Поздрав, Ники!
  • Прочетох с удоволствие!
  • Много красиво!
    (оставя ми усещане за спираловдност)
Предложения
: ??:??