...а Ти...си обичал
Спиш ли, Поете?!
Какво ли сънуваш?!
С листото на цвете
дъхът ми рисуваш.
Спиш ли, Творецо
на моята вяра?!
Бавно щурецът
застена към края.
Спиш ли, не знаеш!
Просто сънуваш...
Вън как ухае...
по мене рисуваш –
дъжда и цветята,
пепел и спомен,
лист от тъгата
в теб се отрони.
Идва нощта и
пак се събличаш.
В съня ти е Тя,
а Ти...си обичал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
