23.06.2011 г., 0:20

А ти все се смееш

1.4K 0 18

А ти все се смееш


Знаеш ли, мила, кога е омарата?
Когато се срещат очи със очи!
Трепериш от другия... От него изгаряш...
С него живееш... От него боли...

Виждала ли си, мила, негледжосана стомна,
с какалашка запушена, потна и росна?
От Бога е дадена, да ни напомня,
че Наслада се крие в нещо тъй простичко!

Яла ли си, мила, фасулеца гол,
сиренце прясно, жарена питка?
В две кутленички - пиперец и сол...
Боде от осили, но очите са в китката!

Знаеш ли, мила, не е до бързане...
Цялата цака е да не спираме!
Да искаме нещо! Да мечтаем! Да дръзваме!
Даже когато сърцето умира...

Знаеш ли, мила, мечтаем си Свободата!
Иначе - стихове... Вятър ги вее...
"- Ще преживееш!" - звъни в Тишината...
А ти все си весела... А ти все се смееш...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !
  • Земен си, така обичаш , така възхваляваш и там ти е силата, голямата...!
  • Намерил си му цаката на живота,Зем!
    Не спирай...
    Поздравления!
  • "Никоя жена не трябва да чува, че някоя друга е по - хубава от нея!"
    Соколов - Тодор Колев - "Опасен чар" и снимчицата на Боряна в джоба...
    Е, всеки си има нещо на сърце. Не Муза, не! Човек, без когото не можеш да дишаш... Музата е нещо на пиедестал, нещо мъртво, паметник...Аз не съм нито некрофил, нито монументофил... Това е. Зем.
  • Толкова си много тук Земеделец! Сееш вяра и виждане!

    пп:
    !!!
    Знаеш ли, мила, не е до бързане...
    Цялата цака е да не спираме!
    Да искаме нещо! Да мечтаем! Да дръзваме!
    Даже когато сърцето умира...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...