А ти все се смееш
А ти все се смееш
Знаеш ли, мила, кога е омарата?
Когато се срещат очи със очи!
Трепериш от другия... От него изгаряш...
С него живееш... От него боли...
Виждала ли си, мила, негледжосана стомна,
с какалашка запушена, потна и росна?
От Бога е дадена, да ни напомня,
че Наслада се крие в нещо тъй простичко!
Яла ли си, мила, фасулеца гол,
сиренце прясно, жарена питка?
В две кутленички - пиперец и сол...
Боде от осили, но очите са в китката!
Знаеш ли, мила, не е до бързане...
Цялата цака е да не спираме!
Да искаме нещо! Да мечтаем! Да дръзваме!
Даже когато сърцето умира...
Знаеш ли, мила, мечтаем си Свободата!
Иначе - стихове... Вятър ги вее...
"- Ще преживееш!" - звъни в Тишината...
А ти все си весела... А ти все се смееш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени