А той...

22.11.2019 г., 11:06 ч.

Поезия

261 3 6

Главата ми е Луна,

краката – Вселени.

В чувáли мъгла

ловя диогени

с игла без вина

от сенни хареми.

"Наздраве!" за вечността

на звездната хрема!

Фенерът ли?

Той изгоря.

19.11.2019

https://www.youtube.com/watch?v=wP52IJOFXOY

https://www.youtube.com/watch?v=O9qJEk56xJA&list=RDng0afcXJWjM&index=5

https://www.youtube.com/watch?v=aMMZh5_IFxY

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2019-11-22T18:06:22+02:00

Благодаря, Елена. Благодаря и за "Любими".
e4i (Елена)

2019-11-22T17:06:59+02:00

На мен ми е многопластово това стихо. Ще го препрочитам...
Поздрави, Мария!
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2019-11-22T13:58:21+02:00

Особено ако търсиш търсачи. С хипертрофирано Его. Тогава няма нужда от фенери. Егото свети по-силно от Луната и Слънцето. Благодаря, Георги.
mislitel (Георги Каменов)

2019-11-22T13:42:29+02:00

Търсенето на тъмно понякога е по-интересно...
Поздравявам те.
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2019-11-22T11:55:07+02:00

Благодаря, Влади.
vladetoned (Владислав Недялков)

2019-11-22T11:45:26+02:00

Много интересен стих, който е дава някак си различен и неповторим поглед на автора. Аплодисменти!