А видиш ли ме...
Споменът като кошута
разлиства в моята душа...
Истината, от никой тя нечута,
че за теб бих пребродила света.
В сънищата ми поне да беше идвал,
малко радост там да ми дадеш...
... и пътя към сърцето ми намерил,
не на прага, а вътре в него да се спреш.
А видиш ли ме в небето
нощем аз да крача,
погали до теб детето
и недей за мен да плачеш.
Че животът - Да, игра е,
в която героите са двама,
но уви, съдба това е
и не ще се срещнем вече, Няма!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Брияна Всички права запазени
