А видиш ли ме...
Споменът като кошута
разлиства в моята душа...
Истината, от никой тя нечута,
че за теб бих пребродила света.
В сънищата ми поне да беше идвал,
малко радост там да ми дадеш...
... и пътя към сърцето ми намерил,
не на прага, а вътре в него да се спреш.
А видиш ли ме в небето
нощем аз да крача,
погали до теб детето
и недей за мен да плачеш.
Че животът - Да, игра е,
в която героите са двама,
но уви, съдба това е
и не ще се срещнем вече, Няма!
© Брияна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хареса ми!
-
Ще има още срещи, мила!Ваше Благородие
-
Ох,направо много ме заболя от твоя стих.Прегръщам те!
-
Красиво е! Промъква се тъга, но животът е кръговрат, след това идва щастието!
Поздрави! -
Тъжно и силно...Поздрав!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
