Jun 12, 2009, 9:36 AM

А видиш ли ме...

  Poetry » Love
1.3K 0 5

                                Споменът като кошута

                                разлиства в моята душа...

                                Истината, от никой тя нечута,

                                че за теб бих пребродила света.

 

                                В сънищата ми поне да беше идвал,

                                малко радост там да ми дадеш...

                                ... и пътя към сърцето ми намерил,

                                не на прага, а вътре в него да се спреш.

 

                                 А видиш ли ме в небето

                                 нощем аз да крача,

                                 погали до теб детето

                                 и недей за мен да плачеш.

 

                                 Че животът - Да, игра е,

                                  в която героите са двама,

                                  но уви, съдба това е

                                  и не ще се срещнем вече, Няма!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Брияна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...