Отново полунощ и телефона си държа,

копнея да ти се обадя и чуя ти гласа,

със сърцето да попивам всеки звук,

да кажа колко искам да си тук,

да те целуна и прегърна,

тялото ти с ръцете мои да обгърна,

трептящи устни да поставя върху бузата една,

лицето свое да заровя в твоята коса,

длан да прекарам по неземния ти крак,

с нос да докосвам кожата ти пак и пак,

на ушенце да ти шепна колко те обичам

и по цяла нощ да ти се вричам,

но волята ме спира,

сърцето ми кървящо не разбира,

че човекът,  който погледа ти фокусира,

не е този, който душата ти избира.