***
Времето – тънка струйка в часовника.
Песъчинките скърцат в зъбите,
влизат в очите, дращят душите ни.
Изплъзващи се мигове ни
връхлитат след време,
когато най-малко очакваме...
Там, на топло в гърдите ни –
в хралупата на мечтите
е скрита същността ни...
Отива си годината. Успяхме ли
да се превърнем в по-добрите
версии на себе си?!
В душите ни далечен тътен...
Тъй, както стъклото
предчувства елмаза,
така и човекът
посреща съдбата си!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Антонова Всички права запазени
