slan4ogled (Радослава Антонова)
803 2086
22.12.2024 г., 16:54 ч.

*** 

  Поезия » Друга
34 0 2

Времето – тънка струйка в часовника.

 

Песъчинките скърцат в зъбите,
влизат в очите, дращят душите ни.
Изплъзващи се мигове ни
връхлитат след време,

 

когато най-малко очакваме...
Там, на топло в гърдите ни –
в хралупата на мечтите
е скрита същността ни...

 

Отива си годината. Успяхме ли
да се превърнем в по-добрите
версии на себе си?!
В душите ни далечен тътен...

 

Тъй, както стъклото
предчувства елмаза,
така и човекът
посреща съдбата си!...

 

© Радослава Антонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??