Dec 22, 2024, 4:54 PM

*** 

  Poetry » Other
33 0 2

Времето – тънка струйка в часовника.

 

Песъчинките скърцат в зъбите,
влизат в очите, дращят душите ни.
Изплъзващи се мигове ни
връхлитат след време,

 

когато най-малко очакваме...
Там, на топло в гърдите ни –
в хралупата на мечтите
е скрита същността ни...

 

Отива си годината. Успяхме ли
да се превърнем в по-добрите
версии на себе си?!
В душите ни далечен тътен...

 

Тъй, както стъклото
предчувства елмаза,
така и човекът
посреща съдбата си!...

 

© Радослава Антонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??