6.04.2011 г., 12:54

* * *

915 0 0

 

 

                       Сега,

                       съдбата-блудницата стара,

                       е часовникът,

                       легнал в дрейф на морското дъно.

                       Според различни хорски поверия

                       стрелките му винаги сочат изток

                       в посока зората на идващия ден.

                       Т о г а в а,

                       там се пресичат двете невидими линии

                       на житейския ни земен кръстопът,

                       а пътищата на съдбата

                       се отразяват

                       във солената вода,

                       в която часовникът

                       е спрял своя бяг от делника...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...